"Ritsumeikan University Prof. Kenzo Toki, an expert in earthquake-
related engineering, said: “It’s a positive sign that local
governments have made more precise examinations of potential
earthquake damage. If we take thorough antiquake measures,
damage can certainly be reduced.”
“The central and local governments need to use a variety of means
to communicate to residents the dangers posed by a major disaster,”
he added.
Турция вижда позитивното в този развой на събитията, определяйки го като знак, че страната има сериозно отношение в борбата с допинга.
“Фактът, че се правят толкова много тестове за допинг и спортистите биват разкрити, има положителен ефект в олимпийския свят. Това е демонстрация на решимостта на Турция да се справи с допинга и да изчисти спорта”, каза Арат. “Ние сме решени да отидем на игрите през 2020 г. с чисти спортисти. Това е стъпка за нулева толерантност (към допинга) и Турция няма да прави никакви отстъпки по този въпрос”.
Византийска империя и Византия са популярни и модерни названия (от XVI в. - XVII в. насам) на продължението на Римската империя по време на късната Античност и Средновековието. Нейната столица е Константинопол (днешен Истанбул), първоначално известна като Византион. Източната половина на Римската империя (често наричана в този контекст Източна Римска империя) оцелява след разпокъсването и разпадането на Западната Римска империя през 5 век и продължава да се развива, просъществувайки в продължение на още хиляда години, докато пада от Османската империя през 1453 г.
Що се отнася до териториите ѝ, през VII век ― X век империята се свила до съвременните граници на Турция и Гърция, но това било по-единно общество ― гръцкият език станал основен, православната църква се освободила от еретичните Източни провинции, преминали към исляма, и постепенно се отдалечавала от католическия Рим. Военните и икономически промени създали силното военно съсловие на стратиотите, средна класа, позволила на императорите да водят активна политика векове наред.
През първите стотина години от периода (634-740 г.) основният противник на империята били арабите. Още през 649 г. тези традиционно пустинни бойци построили флот и започнали да оспорват морското могъщество на ромеите. На няколко пъти те достигали и обсаждали по суша и море Константинопол, но били отблъснати. През 672 г. за пръв път в морска битка с арабите бил използван гръцки огън ― оръжие, чиято тайна на производство била толкова старателно пазена, че изчезнала заедно с империята. В края на VII век, нова държава започнала да оспорва владичеството на империята на Балканският полуостров. Във войната през 680 г., с възникналата преди няколко десетилетия Българска държава, империята претърпяла унизително военно поражение, и през 681 г. подписала мирен договор. В следващите десетилетия, българи и араби периодично заплашвали военно и икономически, устоите на империята. През 717 г. при поредният арабски поход, столицата отново била обсадена. Гръцкият огън по море и най-вече намесата на българският кан Тервел по суша, на страната на ромеите, нанесли нечувано дотогава поражение на арабите. Това позволило на император Лъв III Сириец да откаже завинаги арабите от амбициите им да завладеят града.
През 730 г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на иконоборците (през XV век подобна концепция в Западна Европа приели последователите на Мартин Лутер) била поддържана от елита ― императорите от Сирийската династия и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода си срещу Дунавска България, Константин V я изправя пред унищожение. В крайна сметка победила опозицията на иконопочитателите, обединили се около императрица Ирина и дребното духовенство, но отслабената от конфликта империя трябвало да се примири с няколко големи загуби ― възникването (признаването) на втора Римска империя ― когато Карл Велики бил коронясан в Рим на 25 декември 800 г., опита на Ирина чрез брак с Карл Велики да обедини отново Римската империя ; окончателната загуба на повечето територии в Италия, което насърчило папата в Рим да търси подкрепа занапред от кралете на франките; укрепването на Дунавска България, чието съществуване империята не можела да приеме.
След 843 г. иконопочитането било окончателно възстановено и започнали най-значимите векове на Византия. Опитът на братята Кирил и Методий да направят Моравия православна страна не успял, но в следващите два века всички южни и източни славяноговорещи страни приели християнството от Византия (някои от тях ― с посредничеството на България). Още през IX ― X век започнало формирането на съвременните православни народи и езиците им. Това изпреварване с няколко века на същия процес в Западна Европа се дължи на ясно осъзнатата културна стратегия на Империята ― нейните проповеднически мисии използвали славянски преводи на свещените текстове.
Република Полска (Жечпосполита Полска, пол. Rzeczpospolita Polska) е земја во централна Европа и се наожа помеѓу Германија на запад, Чешка и Словачка на југ, Украина и Белорусија на исток и Балтичкото Море, Литванија и Русија на север. Полската држава е преку 1000 години стара. Во XVI век, унијата Полска-Литванија била најбогатата и најмоќната земја во Европа. На 3 мај 1791, Полска-Литванија го ратифицира првиот устав во Европа. Набрзо потоа, Полска престанува да постои 123 години, заради тоа што е разделена меѓу нејзините соседи Русија, Австрија и Прусија. Полска повторно се изборува за независност во 1918 год. Во 1989, на првите делумно слободни избори во Полска по Втората светска војна, победува Движењето Солидарност, а поразени се полските комунистички владетели. Во 1999 Полска се приклучува кон НАТО, а во 2004 станува и членка на Европската Унија. Претседател e Бронислав Коморовски (пол. Bronisław Komorowski), а премиер e Доналд Туск (пол. Donald Tusk).
Историчарите дошле до согласност дека во доцниот период на антиката, многу различни етнички групи ја населнувале територијата денес позната како „Полска“. Точноста на етничките групи не е сосема позната и е тема на дискусии меѓу историчарите. Една од најзначакните праисториски археолошки локации во Полска е бискупската утврдена населба (денес реконструирана како музеј) која датира од времето на лусатската култура од раната Железно доба, пред околу 700 п.н.е.
Полска почнала да се формира како стабилна единица и територијална целост во средината на 10 век под водство на пјастката династија. Првиод документиран полски лидер бил Мјешко I, бил покрстен во 966 прифаќајчи го католицизмот како нова државна религија. Во 12 век Полска се распаднала на неколку помали државички. Во 1320, Владислав I станал крал на обединетата Полска. неговиот син Казимир III, е запамтен како еден од најголемите полски кралеви.
За време на овој период, Полска била центар за миграција на евреите.
16 век во историјата на Полска е познат како “Златен век на Полска“. Ова се должи на претходното обединување на Полска со Литванија во 1386 година по бракот на принцезата Јадвига со литванскиот крал Јагело. Оваа унија се нарекувала Полско-Литванска унија. Најголемиот противник на полската држава во Западна Европа биле рицарите од Тевтонскиот ред, кои владееле со Летонија, Естонија и Прусија. Во 1410 година се дошло до војна во која Полско-Литванската унија излегла како победник. Полските грагани се гордееле со парламентарниот систем кој бил воведен во држвата и кое се одликувало со големи слободи и покрај тоа што постоела една привилегирана класа која имала власт да влијае врз избор на владетелот.
Во околу 1600 година Варшава станала престолнина на Полска. Во периодот од 1605 до 1610 година, полјаците на два пати ја окупирале Москва. Воделе војни и со Шведска и Османлиската империја, кое довело до слабеење на државата. Во средината на 17 век избувнало востанитето на козаците, кои биле предводени од страна на Богдан Хмелницки. Веднаш по ова, започнале војните со Османлиската империја, Русија, Шведска, Трансилванија и Прусија. Полска изгубила повеќе од една третина од своето население. Како споредба, многу помалку за разлика за време на Втората светска војна. Во следните години, поради слабеењето на државата, Полска била принудена да биде ставена под капакот на Русија.
Овие причини довеле до полн пропаст на Полска. Така, во 1772 година била извршена првата поделба на Полска од страна на Прусија, Русија и Австрија, зазимајќи ѝ 30% од целата територија. Во 1793 година Полска била по втор пат разделена од страна на Прусија и Русија, зазимајќи ѝ 200.000 km2 со четири милиони жртви. Во 1794 година избувнало востание во Краков, преку кое востание било изршена третата поделба на Полска. Следната, 1795 година Полска била избришена од картата на Европа, губејчи ја својата независност сè до Првата светска војна. При тоа заграбување, полските територии биле поделени во три зони: руска, австриска и пруска. Голем број од полското население емигрирале во во Хамбург, Дрезден, Истанбул и Париз. Во војската на Наполеон биле вклучени голем број на полски емигранти. По победата на Наполеон Бонапарт, во 1807 година било создадено Варшавско кнежество кое постоело до 1815 година
Полска повторно стекнала независност по Првата светска војна. Во 1939 година била поделена помеѓу Советскиот сојуз и Нацистичка Германија. По Втората светска војна, Полска паднала под влијание на СССР и во нејзиното уредување бил воспоставен комунизам. Комунизмот се задржал до 1989 година.
Полска во 1999 година пристапила кон НАТО, а на 1 мај 2004 година кон ЕУ.
Како син на Трасивулос Зајмис, кој исто така бил премиер на Грција, во политиката влегол на многу млади години. Во 1906 година бил назначен за Висок комесар на Крит. Под притисок на Антантата, тој поднесе оставка во 1917 година од функцијата премиер на Грција.
Тој во 1929 година станал четвртиот и последен претседател на Втората Грчка Република, каде на истата функција се задржал до 1935 година, кога била обновена монархијата во земјата. Починал во 1936 година во Виена, Австрија.
Глибоко вдається в Чорне море, зі сходу омивається Азовським морем. Розміри із заходу на схід (між мисами Кара-Мрун та Фонар) ― 324 км, з півночі на південь (від Перекопського перешийка до миса Сарич) ― 207 км. Площа близько 26 860 км2. Береги акумулятивні вирівняні. Протяжність берегової лінії понад 1 тисячу км. Найбільші затоки на узбережжі Чорного моря: Каркінітська, Каламітська, Феодосійська. На узбережжі Азовського моря: Сиваш, Казантипська та Арабатська. На сході Криму Керченський півострів, на заході ― Тарханкутський півострів. За характером рельєфу поділяється на 2 частини: платформно-рівнинну (70 % території) та складчасто-гірську. На півдні Криму ― Кримські гори.
Клімат північної частини помірно континентальний, на Південному березі ― субтропічний, середземноморського типу. Середні температури січня від 1 °C на півночі до 4 °C на півдні, липня 24 °C. Опадів від 300―500 мм на рік на півночі до 1000―1200 мм у горах.
Територією Криму протікають 257 річок (найбільші ― Салгир, Альма). Понад 50 солоних озер знаходиться у Криму: Сасик, Сакське тощо.
На півострові розташовані Ялтинський гірсько-лісовий заповідник, Кримський природний заповідник, Карадазький заповідник та заповідник Мис Мартьян, заказники та пам'ятки природи.
У Криму багаті та різноманітні ресурси для лікування, відпочинку й туризму.
Найбільші міста: Сімферополь, Севастополь, Керч і Феодосія.
Численні об'єкти туризму, пам'ятники Другої світової війни, невідомому солдату і партизанам і підпільникам Криму, Б. Хмельницькому, О. Суворову, М. Фрунзе, О. Пушкіну, К. Треньову, меморіали жертвам фашизму, кримчанам, загиблим в Афганістані.
1840 р. Іван Айвазовський подорожував за кордоном, працював у Римі, Неаполі, Сорренто, Венеції, Парижі, Лондоні, Амстердамі. 1845 на запрошення турецького султана побував у Стамбулі. Пізніше відвідував це місто ще вісім разів з 1845 по 1890 та писав полотна на замовлення султанів Османської імперії. 30 цих робіт виставлено в музеї імперії палаці Dolmabahçe. Айвазовський вільно розмовляв українською мовою.
Після свого повернення назавжди оселився у Феодосії, де збудував будинок та майстерню, влаштовував виставки, грошові надходження від яких передавав на добродійні цілі, 1880 заснував картинну галерею. З 1844 академік Петербурзької академії мистецтв, а з 1887 ― її почесний член. З 1894 член Товариства південноросійських художників в Одесі.
Наприкінці життя передав у дарунок рідному місту будинок і майстерню, картини й скульптурні композиції. Навіть за кілька годин до смерті художник працював над картиною ― «Вибух турецького корабля» (1900).
Усього Айвазовський створив понад 6 тисяч картин, які нині прикрашають музеї світу та приватні зібрання.
Айвазовський похований в огорожі вірменської церкви Сурб Саркіс, в якій він був хрещений і вінчаний з Ганною Микитівною. На його могилі в 1903 році вдова спорудила пам'ятник-саркофаг з цілісного шматка білосніжного мармуру (автор ― відомий італійський скульптор Біоджолі). На мармуровій дошці напис:
Он также рекомендовал обратить внимание на юное дарование феодосийскому градоначальнику. После окончания феодосийского уездного училища, он был зачислен в симферопольскую гимназию при помощи градоначальника, который в то время уже был поклонником таланта будущего художника. Затем Айвазовский был принят на казённый счёт в Императорскую Академию художеств Санкт-Петербурга. Известно также, что первым учителем рисования у юного Ивана Айвазовского был немецкий колонист художник Иоганн Людвиг Гросс, с чьей легкой руки молодой Иван Константинович получил рекомендации в Академию художеств. Айвазовский приехал в Петербург 28 августа 1833 года. В 1835 году за пейзажи «Вид на взморье в окрестностях Петербурга» и «Этюд воздуха над морем» получил серебряную медаль и был определён помощником к модному французскому пейзажисту Филиппу Таннеру. Учась у Таннера, Айвазовский, несмотря на запрет последнего работать самостоятельно, продолжал писать пейзажи и выставил пять картин на осенней выставке Академии художеств 1836 года. Работы Айвазовского получили благожелательные отзывы критики. Таннер пожаловался на Айвазовского Николаю I, и по распоряжению царя все картины Айвазовского были сняты с выставки. Художник был прощён лишь через полгода и определён в класс батальной живописи к профессору Александру Ивановичу Зауэрвейду для занятий морской военной живописью. Проучившись в классе Зауэрвейда всего несколько месяцев, в сентябре 1837 года Айвазовский получил Большую золотую медаль за картину «Штиль». Это дало ему право на двухлетнюю поездку в Крым и в Европу.
Весной 1838 года художник отправился в Крым, где провёл два лета. Он не только писал морские пейзажи, но и занимался батальной живописью и даже участвовал в военных действиях на побережье Черкессии, где, наблюдая с берега за высадкой десанта в долине реки Шахе, сделал наброски для картины «Десант отряда в долине Субаши» (так тогда черкесы называли это место), написанной позже по приглашению начальника кавказской прибрежной линии генерала Раевского. Картину приобрёл Николай I. В конце лета 1839 года вернулся в Петербург, где 23 сентября получил аттестат об окончании Академии, свой первый чин и личное дворянство.
В июле 1840 года Айвазовский и его товарищ по пейзажному классу Академии Василий Штернберг отправились в Рим. По дороге они останавливались в Венеции и Флоренции. В Венеции Иван Константинович познакомился с Гоголем, а также побывал на острове св. Лазаря, где встречался со своим братом Габриэлом. Художник долгое время работал в южной Италии, в частности, в Сорренто, и выработал манеру работы, которая заключалась в том, что он работал на открытом воздухе лишь короткие промежутки времени, а в мастерской восстанавливал пейзаж, оставляя широкий простор для импровизации. Картина «Хаос» была куплена папой Григорием XVI, который также наградил Айвазовского золотой медалью[22]. В целом, творчеству Айвазовского в Италии сопутствовал успех, как критики (в частности, о его работах высоко отозвался Уильям Тёрнер), так и коммерческий. За свои картины он получил золотую медаль Парижской академии художеств.
В июле 1840 года Айвазовский и его товарищ по пейзажному классу Академии Василий Штернберг отправились в Рим. По дороге они останавливались в Венеции и Флоренции. В Венеции Иван Константинович познакомился с Гоголем, а также побывал на острове св. Лазаря, где встречался со своим братом Габриэлом. Художник долгое время работал в южной Италии, в частности, в Сорренто, и выработал манеру работы, которая заключалась в том, что он работал на открытом воздухе лишь короткие промежутки времени, а в мастерской восстанавливал пейзаж, оставляя широкий простор для импровизации. Картина «Хаос» была куплена папой Григорием XVI, который также наградил Айвазовского золотой медалью[22]. В целом, творчеству Айвазовского в Италии сопутствовал успех, как критики (в частности, о его работах высоко отозвался Уильям Тёрнер), так и коммерческий. За свои картины он получил золотую медаль Парижской академии художеств.
Како син на Трасивулос Зајмис, кој исто така бил премиер на Грција, во политиката влегол на многу млади години. Во 1906 година бил назначен за Висок комесар на Крит. Под притисок на Антантата, тој поднесе оставка во 1917 година од функцијата премиер на Грција.
Тој во 1929 година станал четвртиот и последен претседател на Втората Грчка Република, каде на истата функција се задржал до 1935 година, кога била обновена монархијата во земјата. Починал во 1936 година во Виена, Австрија.
Утром 19 апреля (2 мая) 1900 года художник привычно устроился за мольбертом в своей феодосийской мастерской. На подрамнике небольшого размера был натянут чистый холст. Айвазовский решил осуществить свое давнее желание ― еще раз показать один из эпизодов освободительной борьбы греческих повстанцев с турками. Для сюжета живописец избрал реальный факт ― героический подвиг бесстрашного грека Константина Канариса, взорвавшего турецкий адмиральский корабль у острова Хиос. В течение дня художник почти закончил работу. Глубокой ночью, во время сна, внезапная смерть оборвала жизнь Айвазовского. Незаконченная картина «Взрыв корабля» так и осталась на мольберте в мастерской художника, дом которого в Феодосии превращен в музей. Высокую оценку творчеству художника давали многие его современники, а художник И.Н. Крамской писал: "...Айвазовский, кто бы и что ни говорил, есть звезда первой величины во всяком случае и не только у нас, а в истории искусства вообще..."
