Youth Programme “World Heritage: the roles of local communities and youth for the next
decade”
On the occasion of the 40th anniversary of the World Heritage Convention, the Ministry of
Foreign Affairs and Ritsumeikan University with the cooperation of UNESCO World Heritage
Centre, organize a Youth Programme entitled "World Heritage: the roles of local communities
and youth for the next decade".
Participants between 20 and 30 years old involved in the World Heritage, from different
regions in the world, will discuss their roles for the future of the Convention
"Ritsumeikan University Prof. Kenzo Toki, an expert in earthquake-
related engineering, said: “It’s a positive sign that local
governments have made more precise examinations of potential
earthquake damage. If we take thorough antiquake measures,
damage can certainly be reduced.”
“The central and local governments need to use a variety of means
to communicate to residents the dangers posed by a major disaster,”
he added.
Турция вижда позитивното в този развой на събитията, определяйки го като знак, че страната има сериозно отношение в борбата с допинга.
“Фактът, че се правят толкова много тестове за допинг и спортистите биват разкрити, има положителен ефект в олимпийския свят. Това е демонстрация на решимостта на Турция да се справи с допинга и да изчисти спорта”, каза Арат. “Ние сме решени да отидем на игрите през 2020 г. с чисти спортисти. Това е стъпка за нулева толерантност (към допинга) и Турция няма да прави никакви отстъпки по този въпрос”.
Византийска империя и Византия са популярни и модерни названия (от XVI в. - XVII в. насам) на продължението на Римската империя по време на късната Античност и Средновековието. Нейната столица е Константинопол (днешен Истанбул), първоначално известна като Византион. Източната половина на Римската империя (често наричана в този контекст Източна Римска империя) оцелява след разпокъсването и разпадането на Западната Римска империя през 5 век и продължава да се развива, просъществувайки в продължение на още хиляда години, докато пада от Османската империя през 1453 г.
Що се отнася до териториите ѝ, през VII век ― X век империята се свила до съвременните граници на Турция и Гърция, но това било по-единно общество ― гръцкият език станал основен, православната църква се освободила от еретичните Източни провинции, преминали към исляма, и постепенно се отдалечавала от католическия Рим. Военните и икономически промени създали силното военно съсловие на стратиотите, средна класа, позволила на императорите да водят активна политика векове наред.
През първите стотина години от периода (634-740 г.) основният противник на империята били арабите. Още през 649 г. тези традиционно пустинни бойци построили флот и започнали да оспорват морското могъщество на ромеите. На няколко пъти те достигали и обсаждали по суша и море Константинопол, но били отблъснати. През 672 г. за пръв път в морска битка с арабите бил използван гръцки огън ― оръжие, чиято тайна на производство била толкова старателно пазена, че изчезнала заедно с империята. В края на VII век, нова държава започнала да оспорва владичеството на империята на Балканският полуостров. Във войната през 680 г., с възникналата преди няколко десетилетия Българска държава, империята претърпяла унизително военно поражение, и през 681 г. подписала мирен договор. В следващите десетилетия, българи и араби периодично заплашвали военно и икономически, устоите на империята. През 717 г. при поредният арабски поход, столицата отново била обсадена. Гръцкият огън по море и най-вече намесата на българският кан Тервел по суша, на страната на ромеите, нанесли нечувано дотогава поражение на арабите. Това позволило на император Лъв III Сириец да откаже завинаги арабите от амбициите им да завладеят града.
През 730 г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на иконоборците (през XV век подобна концепция в Западна Европа приели последователите на Мартин Лутер) била поддържана от елита ― императорите от Сирийската династия и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода си срещу Дунавска България, Константин V я изправя пред унищожение. В крайна сметка победила опозицията на иконопочитателите, обединили се около императрица Ирина и дребното духовенство, но отслабената от конфликта империя трябвало да се примири с няколко големи загуби ― възникването (признаването) на втора Римска империя ― когато Карл Велики бил коронясан в Рим на 25 декември 800 г., опита на Ирина чрез брак с Карл Велики да обедини отново Римската империя ; окончателната загуба на повечето територии в Италия, което насърчило папата в Рим да търси подкрепа занапред от кралете на франките; укрепването на Дунавска България, чието съществуване империята не можела да приеме.
След 843 г. иконопочитането било окончателно възстановено и започнали най-значимите векове на Византия. Опитът на братята Кирил и Методий да направят Моравия православна страна не успял, но в следващите два века всички южни и източни славяноговорещи страни приели християнството от Византия (някои от тях ― с посредничеството на България). Още през IX ― X век започнало формирането на съвременните православни народи и езиците им. Това изпреварване с няколко века на същия процес в Западна Европа се дължи на ясно осъзнатата културна стратегия на Империята ― нейните проповеднически мисии използвали славянски преводи на свещените текстове.