След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.
За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.
В 394 г. игрите са забранени от император Теодосий I като езически.
