Големият сфинкс представлява голяма статуя на сфинкс, символизираща фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето Ра. Поради тази причина той гледа на изток, към посоката на изгряващото слънце. Огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Липсва носът с ширина един метър. Предполага се, че е вследствие на пушечно ядро по време на битката на Наполеон с турците (1798 г.). Други версии са, че са англичаните или мамелюките. Против тези версии говорят рисунките на датски пътешественик, които представят сфинкса без нос още през 1737 г.
В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. пр. н. е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни. От 572 г. пр. н. е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, града организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им.
Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.
След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.
За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.
В 394 г. игрите са забранени от император Теодосий I като езически.
За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.
Поради тази причина той гледа на изток, към посоката на изгряващото слънце. Огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Липсва носът с ширина един метър. Предполага се, че е вследствие на пушечно ядро по време на битката на Наполеон с турците
Исторически Швейцарская Конфедерация складывалась в условиях сосуществования различных языковых, культурных и религиозных групп. 94 % населения ― швейцарцы. У них нет общего языка. Самая крупная языковая группа: германошвейцарцы (65 %), затем по численности идут франкошвейцарцы (18 %), италошвейцарцы (10 %). В стране также живут ретороманцы ― романши и ладины, они составляют около 1 % населения. Немецкий, французский, итальянский и ретороманский ― национальные и официальные языки Швейцарской Конфедерации.
Взаимоотношения между «французской» и «немецкой» частями Швейцарии являются важнейшим фактором в развитии национальной истории. Однако они далеки от идеала. Отношения между основными культурно-языковыми ареалами страны с начала XIX века, когда к территории Швейцарии были присоединены густонаселенные франкоязычные области, и по сей день характеризуются наличием большого числа конфликтов и противоречий. Существует даже воображаемая граница между этими двумя культурно-языковыми общинами ― Рёштиграбен. Пожалуй, наиболее острым вопросом в этих взаимоотношениях явился конфликт вокруг образования нового кантона Юра.
